Левски - Васил Левски

Search

Information

Васил Левски

AddThis Social Bookmark Button

   

 

 

Васил Левски

 


 

Васил Левски
български революционер
и национален герой

Роден:

18 юли1837
Карлово, Османска империя, днес България

Починал:

18 февруари 1873 (на 35 г.)
София, Османска империя, днес България
*Годишнината се отбелязва традиционно на 19 февруари

 

 

         


Васил Левски
(на стария правопис: Василъ Львскій) е псевдонимът с който е известен Васил Иванов Кунчев, български революционер, идеолог и организатор на българскатанационалнареволюция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Известен е и като Апостолът на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Той пътува по страната и създава тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, на която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-Турска война довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта.

Други известни негови прозвища са „Дяконът“ и „Джингиби“ (Неуловимият). През 2007 година чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.

Биография

Ранни години

Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил[1]) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата "Света Богородица" гр. Карлово[2].

Някои автори свързват Левски с масонството, като допускат, че той бива посветен като масон през 1861 г.[3]Това твърдение е категорично отречено от някои академични автори,[4] макар те да не отхвърлят възможността Левски да е бил запознат с масонските идеи. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.

Революционна дейност в Сърбия и Румъния

 

 

 

Левски във Втората българска легия, 1867/68 г.

 

 

Васил Левски (вторият седнал отдясно) сред другари от 2-ра българска легия в Белград 1867 г.

                             

 

Левски в 1868

На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения в Сърбия). На този етап изпитва силно влияние на Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, а Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упорства в настояването си. От април 1864 до 1866 година Левски е учител в село Войнягово, Карловско, след това от март до октомври 1866 година в добруджанското Еникьой, а от края на годината до март 1867 година в съседното Конгаз. По-близо до границата, той се надява да се свърже с Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни планове. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 година на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 година се среща с Раковски.

През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана през 1867 г. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867-1868). След разтурянето ѝ той се разболява и остава 2 месеца в с. Зайчар. През това време преосмисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, „в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“. В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. През август 1868 година, Левски отива в Букурещ, където се свързва с Иван Касабов и дейците на „Българското общество“. Към това време се отнася запознаването му с Христо Ботев и техният съвместен живот в една изоставена вятърна мелница край Букурещ.

Организиране на революционни комитети

Първи революционни комитети

Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна цел. При извършването ѝ, Левски се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния.

 

 

Левски през 1870 година

След двумесечен престой в Румъния на 1 май 1869 г. Апостола започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт Никопол. Сега той е снабден с революционна прокламация и пълномощно, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Левски не е случаен човек, а изразява мнението на българската политическа организация в Румъния, са подпечатани с печат на Привременното правителство на Балкана. По време на тази обиколка Левски поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация (ВРО). Първият комитет е основан в Плевен с препоръките и помощта на Данаил Попов[2]. После продължава изграждането на местни (частни) революционни комитети и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и др. Втората обиколка на Левски го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкова скоро, както мисли няколко месеца преди това. Той съзира необходимостта от по-голяма подготовка на народа, осъществявана от революционни комитети, свързани организационно помежду си.

След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 г. Левски се включва активно в живота на младата българска емиграция. В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на Българския революционен централен комитет. Той се стреми да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни. Емигрантските дейци съзнават необходимостта от организиране на народа, но никой няма план кой и как да го направи. Те трудно се разделят и с традиционните си схващания за чужда помощ и за ръководене на революционното движение извън страната. Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. Левски се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетска мрежа. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна ВРО. За столица на ВРО е обявен Ловеч, а комитетът в този град е обявен за БРЦК. В запазената документация и в печата на организацията той е наричан още Привременно правителство на България. Създаването на ЦК в България изключително важна стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това Левски осигурява организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкият комитет го подпомага в поддържането на връзките с емиграцията. Левски разглежда ЦК в България като върховно ръководство на революционното движение с общонационални функции. Селските и градските частни комитети в революционната организация обединяват в себе си представители на всички социални групи в българското общество. Левски единствен от „четеримата големи“ на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са особено нужни за материалната осигуреност на предстоящото въстание. Той предвижда получаване на тези средства по доброволен начин, но за тези, които отказват да подкрепят народното дело, той въвежда революционен терор.

Към края на 1871 г. изградената ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Когато работата нараства, БРЦК изпраща двама помощници на Левски през втората половина на 1871 г. — Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април4 май1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.

Залавяне и смърт

   

 

Паметникът на Васил Левски от 1895 г. в центъра на София

 

 

 

 

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези, както и с информация, къде евентуално може да бъде открит. Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. На 27 декември1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му архивът, е останал незабелязан от хайката. Същият архив с комитетски книжа е запазен и по-късно предаден на Захари Стоянов. Липсващите парични средства са намерени през 1972 г. в темелите на къщата на Марин Поплуканов. Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя — Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски. Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало.[5] До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се доказа, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски. Левски, който е охраняван само от 20 заптии по време на пътя си от Търново до София, се е надявал напразно до последно, че ще бъде освободен от съмишленици.Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.

На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва: "Каквото съм правил, в

полза народу е" и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българския народ.

  

 Заедно с клисарите Христо Хамбарков и Илия Джагаров, поп Христо Стоилов го погребва от лявата страна на св. Престол. в църквата „Света Петка Самарджийска“.

През 1956 г. археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов разкриват в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София погребение на скелет, вписан с индикация №95., около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Останките са небрежно откопани и пренесени в чувал до хранилището на новооснования Софийски археологичен музей, където изчезват безследно. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.

Имена, псевдоними и прозвища

В историческите извори и историографията личността на Левски се среща под различни имена и прозвища, революционни псевдоними, с които подписва писмата си, фалшиви имена за тескерета и документи, които е ползвал.

Паметта за Левск

В днешна България делото на Левски е изключително дълбоко ценено, а самият той е национален герой, като историческа фигура, въпреки че личността му на политик и революционер не трябва наивно да се идеализира.[7] В България функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са Музеят „Васил Левски“ в Ловеч, Къкринското ханче и Националният музей "Васил Левски" в Карлово. Като музей е оформена и килията, в която той често е отсядал в Троянския манастир. Почти всяко по-голямо селище в страната има улица, площад или училище, носещи името на Апостола

      

В момента портретa на Левски e поставен в кабинетите на президента и премиера на България, на министрите, областните управители, на кметове и на много други политици. Портрет на Левски е на

знаковото място, където преди са били портретите на цар Борис III и на Тодор Живков. Образът на Левски ненеднократно е поставян на българските регулярни и юбилейни банкноти и монети.

Избран е през 2007 г. за „най-великия българин“ на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник.

Името на Левски в носят 1 град, 6 села, една община, квартали в Балчик, Варна, София и т.н., значителен брой булеварди (един от тях е основения столичен булевард Васил Левски), площади и улици, училища (едни от тях са Българските училища "Васил Левски" във Валенсия, Кишинев, Лас Вегас, Лондон, Париж, Сан Диего), читалища, предприятия, спортни клубове, Национална спортна академия „Васил Левски“ и Българския „национален“ стадион в София, Националния военен университет във Велико Търново, Връх в Стара планина.

Името на българския национален герой носят Bръх Левски на остров Ливингстън в Антарктика и Xребета Левски на остров Ливингстън в Антарктика;

През 2009 г. открит от български астрономиастероид е наречен на Васил Левски - 204831 Левски.

Паметници на Левски

 

  

 

Северна Добруджа 6 юли 2011 г. - откриване на паметната плоча на Левски в с. Еникьой, Тулчанско в двора на новата църква

В страната и зад граница са известни 150 паметника на Апостола.

 

В България - известни са 131:

  • Айтос двор на храма „Св.Димитър“, паметна плоча;
  • Асеновград – в центъра на града;
  • Асеновград – в Мулдавският манастир “Св. Петка”;
  • Баткун - манастир "Св. Св. Петър и Павел", паметната плоча в двора;
  • Балчик – кв. “Левски”;
  • Балчик – крайбрежна алея, паметната плоча;
  • Белово, област Пазарджик, паметната плоча в двора на историческия музей;
  • Белоградчик - барелеф в ОУ "Васил Левски";
  • Берковица – в центъра на града;
  • Благоевград - бюст паметник;
  • Ботевград – в центъра на града;
  • с. Божурица община Долна Митрополия, област Плевен, бюст в центъра на селото ;
  • Бургас – в морската градина;
  • Бургас – в двора на ГЧЕ “Васил Левски”;
  • Буново - мемориал на рида Гълъбец в община Мирково, област София, по пътя от София към с. Буново, на 3 км южно от селото;
  • гр. Бяла, русенско — орелеф;
  • Бяла Слатина – в центъра на града;
  • c. Васил Левски, община Карлово, oбласт Пловдив, бюст-паметник;
  • c. Васил Левски, община Опан, oбласт Стара Загора, паметник в центъра пред читалището;
  • Варна – бюст-паметник в “Морската градина”;
  • Варна – паметна плоча надпис в Алея Паметни за България места в Морската градина;
  • Варна – паметна плоча с лика на Васил Левски в ж. к. “Левски”;
  • Варна – паметна плоча в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски”;
  • Варна – паметна плоча надпис в кв. “Аспарухово”;
  • Велико Търново – паметник в центъра на града;
  • Велико Търново – паметник пред НВУ „Васил Левски";
  • Видин бюст-паметник на ул. “Васил Левски” пред детска градина “Васил Левски”;
  • Видин - паметна плоча в алеята на Възрожденците до СОУ "Любен Каравелов";
  • Велинград - паметна плоча;
  • Велинград - паметник в СОУ "Васил Левски";
  • с. Войнягово карловско, барелеф на училището с музей;
  • Враца – в градинката пред Централна поща;
  • Враца – в двора на ОУ “В. Левски” в кв. “Младост”;
  • Враца – във фоайето на ОУ “В. Левски” в кв. “Младост”;
  • Вълчедръм, област Монтана – бюст-паметник в центъра на града;
  • Вълчедръм – паметник — фигура висока 1м, в сградата на 1 ОУ “В. Левски”;
  • с. Габарево, община Павел Баня, област Стара Загора, Джанановата къща;
  • Горна Оряховица – бюст-паметник в центъра на града;
  • с. Горно Белево - община Братя Даскалови, област Стара Загора, мраморен паметник;
  • Гоце Делчев – пред Историческия музей в центъра на града;
  • с. Дебово, област Плевен – бюст-паметник;
  • Димитровград, бюст в СОУ „Васил Левски”;
  • Димитровград, бюст-паметник в кв. Васил Левски (Габера)
  • Джебел, област Кърджали;
  • с. Долни Чифлик, област Варна – в СОУ “В. Левски”;
  • Добрич – до храм “Св. Троица” в центъра на града;
  • Дряново – бюст-паметник в центъра на града, до Художествената галерия;
  • Дряново – Дряновски манастир св. Архангел Михайл, паметната плоча в двора
  • Дулово, област Силистра;
  • Дупница, бюст-паметник в центъра;
  • Елена – паметна плоча с бронзов барелеф на ул. “Ст. Петков” 27;
  • Етрополе – морена с паметната плоча;
  • Златица, област София;
  • Ивайловград - бюст-паметник;
  • Каварна – в градския парк;
  • Казанлък – в кв. “В. Левски”;
  • Карлово – паметник в центъра на стария град;
  • Карлово – музей “В. Левски”;
  • Клисура – паметна плоча в ОУ “Христо Груев Данов”;
  • с. Косача - паметна плоча пред храма Св. Архангел Михаил;
  • Костинброд, област София – паметна плоча в двора на Шияковския манастир “Св. Архангел Михаил”;
  • Кубрат – в двора на детската градина;
  • Кула – барелеф в СОУ “В. Левски”;
  • Къкрина Къкринско ханче, област Ловеч – музей “Васил Левски” – барелеф и паметна плоча;
  • Кърджали – паметник в центъра на града;
  • Кърджали – бюст пред ПГ "Васил Левски";
  • Кюстендил – бюст-паметник в центъра на града;
  • гр. Левски, област Плевен, паметник ;
  • с. Левски , община Суворово, област Варна, паметник;
  • c. Левски,община Панагюрище, oбласт Пазарджик, плоча с релеф на кметството;
  • с. Леденик, област Г. Оряховица – в двора на училището;
  • Ловеч – музей “В. Левски”;
  • Ловеч – паметник - 9м статуя върху 5м постамент на хълма до средновековната крепост “Хисаря”;
  • Лозница – барелеф-паметник в двора на HУ “В. Левски”
  • Лом – паметна плоча в центъра на града;
  • Лопян - паметна mлоча върху морена докарана от Балкана;
  • Лясковец – паметна плоча-барелеф на ул. „Никола Усенлиев";
  • Малко Търново, област Бургас – в двора на СОУ “В. Левски”;
  • Монтана;
  • Несебър – бюст-паметник до входа на църквата “Св. Успение Богородично”;
  • Никопол;
  • Нови Пазар пред СОУ "В. Левски",
  • Оряхово, област Враца – бюст-паметник близо до детския комплекс;
  • Оряхово – паметна плоча в къщата, където В. Левски е отсядал на път за Румъния;
  • Пазарджик;
  • Перник;
  • Плевен;
  • Пловдив – на хълма на Освободителите;
  • с. Поликраище, област Велико Търново;
  • Полски Тръмбеш, област Велико Търново;
  • с. Преселенци, област Добрич;
  • с.Пчеларово , област Кърджали, бюст-паметник в центъра на селото;
  • Първомай, област Пловдив, в ПГСС “В. Левски”;
  • Разград – в ОУ “В. Левски”;
  • Разлог – в центъра на града;
  • с. Розовец, област Пловдив – барелеф;
  • Русе – бюст-паметник в СОУ “В. Левски”;
  • Самоков – орелеф в метоха на девическия манастир “Покров пресвета Богородица”;
  • с. Свети Влас, област Бургас – барелеф;
  • Свиленград - паметна плоча;
  • Севлиево – в двора на ОУ “В. Левски”;
  • с. Сестримо, област Пазарджик;
  • Силистра – бюст-паметник в центъра на града;
  • Сливен – в центъра на града, на площад “В. Левски”;
  • Смолян – в двора на ПМГ “В. Левски”;
  • Стара Загора – в центъра на града;
  • Стрелча, област Пазарджик – паметник;
  • с. Соколица, карловско — бюст-паметник в училището;
  • София – монументален паметник-обелиск на лобното място на В. Левски;
  • София – р-н Искър, поделение 22490, бюст-паметник;
  • София – Военната академия "Г.С.Раковски", баралеф
  • София – паметник в НСА “В. Левски”;
  • София – бюст-паметник в Борисовата градина;
  • София – паметник в парка “Герена”, кв. “Суха река”;
  • София – паметна плоча в “Драгалевски манастир”;
  • София – паметна плоча до Св. Синод на килията от турският затвор където е държан Левски;
  • София – паметно пано с надпис за гроба на Левски на църквата “Света Петка Самарджийска” поставено в 90-те изчезнало няколко години по-късно;
  • София – бюст-барелеф на ул. "Дякон Игнатий" до Централна поща;
  • София – паметна плоча в квартал Бенковски, храм Св. Теодор Стратилат;
  • София - бюст-паметник в кв. “Горубляне” пред читалището;
  • Стара Загора – бюст-паметник;
  • Съединение, област Пловдив – барелеф на сградата на НЧ “Съединение”;
  • Троян - Троянски манастир, паметни плоча;
  • Тутракан - бюст-паметник дунавският бряг;
  • Търговище – паметна плоча с барелеф на централната градска улица;
  • Хасково - бюст-паметник пред СОУ „Васил Левски“
  • Хасково – барелеф и паметна плоча в училище “Св. Климент Охридски”;
  • Харманли – пл. Възраждане до стадион “Хеброс”;
  • Чирпан;
  • Ямбол – паметна плоча в СОУ “В. Левски”;
  • Якоруда, област Благоевград – орелеф;


Зад граница - известни са 19:

  • Аржентина – Буенос Айрес, на Barrancas de Belgrano, бюст-паметник;
  • Аржентина - Лас Бренас (Las Brenas) паметник;
  • Белгия - Брюксел, барелеф на входа на консулската служба на българското посолство;
  • Гърция - Солун, пред българското генерално консулство, бюст-паметник;
  • Канада – Торонто, българско генерално консулство, барелеф;
  • Куба - гр. Сиенфуегос, паметник пред завод “Васил Левски”;
  • Република Македония - Скопие, барелеф на сградата на Българския културен център към посолството;
  • Молдова — гр. Твърдица, барелеф-паметник пред двореца на културата;
  • Молдова — с. Паркани в Приднестровието, бюст-паметник;
  • Молдова - Кишинев, барелеф на сградата на българския лицей “Васил Левски”;
  • Румъния - Букурещ, парк Херастрау, бюст-паметник;
  • Румъния - Турну Мъгуреле, паметна плоча, до централния хотел на главната улица;
  • Румъния — с. Еникьой, Тулчанско открит на 6 юли 2011 г. барелеф-паметник в центъра селото, на стената на старото училище днес в двора на новата църква;
  • САЩ - Вашингтон, окръг Колумбия, бюст-паметник пред Посолството на РБ България;
  • Сърбия - Белград, парк “Ташмайдан” в центъра на града, барелефи-паметник на Васил Левски и Георги Сава Раковски върху морена масивна донесена от Витоша;
  • Западни покранини, днес в Сърбия - Босилеград, бюст-паметник в центъра на града;
  • Украйна — гр. Бердянск, Запорожка област, бюст-паметник;
  • Украйна - Одеса, Всеукраински център на българската култура, бюст в сградата;
  • Франция - Париж, барелеф на Левски на сградата на българското посолство;

 

Графологичен портрет

  • Тиха скромна и организирана личност обичаща реда, изпълнена с гордост и доброжелателност;
  • Личност притежаваща висока интелигентност, проницателност, здрав разум и силна воля;
  • Личност умееща да разбира и ръководи хората;
  • Разсъдлива личност, която преди да пристъпи към решаването на даден проблем е обичала да го анализира най-задълбочено;
  • С великолепно чувство за адаптация дори и при рискови ситуации;
  • Личност обичаща да пести време и пари и не страхуваща се да критикува недостатъцит

 

 

                    

    

паметник на  Левски в  Карлово                         

  

В чест на ВАСИЛ ЛЕВСКИ са образувани федераций и спортни клубовес името ЛЕВСКИ  тъи като тои е наи-уважавания и извеатен  българин. Почти  всякакъв вид спорт има създадени клубове и федераций с името ЛЕВСКИ. Привържениците на спортните клубове с името ЛЕВСКИ са наи мхогоброини. Затова ЛЕВСКИ се нарича отбора на народа. Много спортисти  на ЛЕВСКИ  са постигнали международни успехи. Те прославят родината ни зад граница. Така всички които обичаме БЪЛГАРИЯ се чувстваме горди и щастливи че сме българи. Обичта към отбора на народа става все по-голяма а привържениците все повече се увеличават.