Левски - Падениеето на българския футбол.

Search

Information

Падениеето на българския футбол.

AddThis Social Bookmark Button

Падението на българския футбол.Освен в политиката, в българския футбол също има шуробаджанащина. Пресен пимер за това е включването в националния тим на България, синът на Борислав Михайлов. Без да притежава необходимите качества на вратар и без да се е доказал като такъв, той бе наложен в отбора на трикольорите. Целта беше Михайлов младши да натрупа повече мачове в националния отбор, за да може по-лесно да бъде продаден в некои чуждестранен отбор. По същото време имахме няколко доказали се с много добри качества вратари. Въпреки това синчето на Боби го пускаха да трупа повече мачове и опит. Целта беше постигната: синчето направи мачове в национала, натрупа опит за сметка на отбора докато се понаучи да пази и бе продаден успешно. Всичко това благодарение на международните връзки който имаше Михаилов старши. След като Михаилови постигнаха семейната си цел, всички кадърни вратари в България се отказаха от националния тим. След като са пренебрегвани националните вратари заради синчето на Борислав Михаилов, те с право се отказаха от националния отбор на България. Семейната мечта е постигната прецизно, но работата във футболния съюз куцаше.

След като Б. Михаилив често ходи в чужбина на конференций, добре е най-после да си отвори ушите за да чуе какви са изискванията от УЕФА. Преводачите трябва по няколко пъти да му обясняват за какво става въпрос, защото той много е заангажиран и забраавя. Така например умишлено забравяше да чете писмата от УЕФА до БФС. За това и нищо съществено не беше направил в българския футбол. Освен с това че по света започнаха да пишат и говорят че мачове на България са продавани.

Борислав Михаилов направи още за българския футбол, като с премиера Борисов прерязаха лентата за откриването на стадиончето в Разград. Такива хубави неща като изграждане на нови стадиони дано по-често се случват. Но задава ли си въпроса господин Михаилов, какво е направил за изграждането на нов национален стадион. Също какво е помогнал на отборите който представят България на Евротурнирите. Със тези смешни стадиони от миналия век, не заслужаваме да се играят мачове за Евротурнирите.

Доколкото за малкото обновено стадионче в Разград, много е добро за провеждане на мачове от "Б" група. Защото е много малък този стадион и не може да се събере в него само публиката на гостуващия отбор. От вътрешното първенство има четри отбора който като гостуват няма да има достатъчно места за публиката. Пресен пример е финалния мач с ЦСКА, където голяма част от феновете останаха извън това малко футболно съоръжение, което някой наричат стадион. Добре известно е че между гостуващата публика и тази на местния отбор се оставят празни места, с цел за по-голяма сигурностна стадиона. След като отбора "Лудогорец"се представи много добре публиката на стадиона непрекъснато ще се увеличава. Така че дори и за родното ни първенство  този стадион е малък. Въпреки това изискванията са 80 процента поне стадиона да бъде закрит.                                                                                  Непрекъснато се случват аномалий с времето. От силно слънце, изведнъж може да завали градушка голяма колкото орех. При това положение като не е закрит стадиона, на феновете ще им се наруши целостта на кожата и ще напълнат травматологията.

 Освен това разстоянието между феновете зад вратата и игрището е толкова голямо, че домакините ще трябва да дават бинокли на феновете който се намират зад вратата. Направено е като старите стадиони. Можеби в Разград си правят сметка, едновременно с футболна среща, зад едната врата да се играе волейбол, а зад другата баскетбол. "Гениална идея" е това, но без никакво европейско мислене. При толкова голямо разстояние, феновете все едно наблюдават мача от някое дърво извън стадиона.

 За отбора "Лудогорец" може да се говорят само най-хубавите неща за един отбор. Колкото повече отбори има в България като този на "Лудогорец", който радват с играта си дори феновете на противниковия отбор, толкова по-силно ще бъде българското първенство. Дано направят сериозна селекция за Шампионска лига, и да се представят най-добре от другите български отбори участвали в Евролигата.

Въпреки некой недостатъци в направата на малкия стадион, най-големи заслуги за построяването му имат собствениците на клуба. Благодрение на тях се дължът успехите на клуба. За добре направената селекция и треньора на клуба има вина.

Този симпатичен отбор непрекъснато увеличава свойте привърженици, и заслужава да спечели титлата на Шампионска лига. Дано тогава корегират неточностите на стадиона си. Колкото е по-голям един стадион, толкова по-голяма футболна атмосфера се създава. 

След спечелените титли в Разград, целия град празнува нещо като национален празник. Ако успехите на Лудогорец ги беше постигнал отбор като; "Академик" - София, "Септември" - София, "Локомотив" - София и "Славия", то празнуващите щтяха да бъдат близки на футболистите и на футболната администрация на клуба. Такива отбори който намат фенове на футболните мачове, правят първенството безинтересно. На тяхно място ако играе отбор от провинцията, то фенове от градъ и околностите ще напълнят стадиона.

Националния отбор постигна две победи на контролни срещи, срещу силните Холандия и Унгария като гости. Начело на отбора като треньор бе Любо Пенев, който подбира млади доказващи се футболисти. Създава добра атмосвера в отбора и футболистите му се отплащат с добра игра.  

За да ни радват с нови успехи националите; от БФС трябва да спрът с напътствия и предложения на Пенев относно селекцията. От своя страна Пенев не трябва да допуска разделение на "сини" и "червени" в отбора, защото това разделение се принася и между феновете на стадиона. Такова разделение не е полезно за единството на отбора. Трябва  треньора да не се влияе от мениджърски интереси и от шуробаджанащина. Да оценява качествата на футболистите от конкурентните отбори на ЦСКА, тъй като е добре известно че Любо Пенев е бивш футболист на "червения" отбор. 

Феновете от своя страна не трябва в мач на националния отбор да показват и скандират клубните си пристрастия, като отправят обидни реплики спрямо конкурентния футболен клуб. След като са на стадиона в подкрепа на националния тим, трябва по време на мача да се забравят клубните пристрастия защото всички сме от един отбор. Когато феновете на "националите" не ги подкрепят а скандират познати закачливи фрази от клубното ни первенство, те все едно помагат на гостуващия отбор.

Всички държави когато играят международен мач феновете им се обединяват и помагат на своя отбор, независимо дали е клубен или национален отбор. Защо ния трябва да се различаваме от нормалните хора по света. Нека след мач на националите да показваме клубните си пристрастия. Има българи фенове на чужди клубове и няма лошо в това. Лошото е когато български отбор играе международен мач, тези фенове подкрепят чуждестранния отбор. Не трябва да забравят че първо са българи, а след това фенове на чуждестранен клуб.

Трябва да се гордеем с историята си и с природата която господ ни е дарил. Където и да се намираме по света не трябва да забравяме че сме българи и да не се срамуваме да се наричаме че сме такива. Чуждопоклонничеството е признак за избиване на някакви комплекси за малоценност.